четвъртък, 30 декември 2010 г.

Маршрутка


                                                    Маршрутка
Още в древността гръцкият математик Евклид открива връзката между времето и пространството, а по-късно Анщайн и неговата Теорията на относителността  създават геометрична формула, която изразява тази връзка в математически величини ( т.нар. хиперболична геометрия). Е, не е нужно да си Евклид или Айнщайн, за да се убедиш в правопропорционалната зависимост между  времето  и пространството. Достатъчно е да живееш в Банишора и да работиш в Младост 4, за да осъзнаеш непосилната дължина на битието, т.е. колкото по-далече работиш ( пространство ), толкова по-дълго време пътуваш ( време ), а ако към това уравнение добавим и няколко неизвестни величини с отрицателни стойности като задръстването на Сточна гара или червените голфове с пернишка регистрация по трасето, то тогава числовата стойност на търсеното време, нужно за изминаване на това разстояние, клони към безкрайност.
Но не за това иде реч.
Всъщност тази кратка математическа прелюдия е логическият увод към излагането на моята гражданска позиция за  нездравословните състояния на материята, в която душата ми е осъдена да измине земния си път и пътя от Централна гара до Околовръстното на София.
Та по темата.., Тъй като местоживеенето и местоработата на лицето П.К.К. се намират на прилично разстояние едно от друго, съизмеримо единствено с разстоянието Кюстендил – Гюешево, времето, което е необходимо за изминаване на това разстояние, е правопропорционално на недоспиването и съответния емоционален дискомфорт у гореспоменатото лице. Тъй като се касае  за повторяемост на това явление в рамките на 5 работни дни , то бихме могли да обобщим, че става дума за системност.
От друга страна, само този, който не се е возил в маршрутка, не знае колко много трябва да почерпи ( блажени са незнаещите, амин!).
Маршрутката по нашите географски ширини е нещо средно между космически кораб, електронна игра тетрис, консерва престарели шпроти и фолк клуб Beat. Чудиш се какво иде да рече?
Ами много просто – маршрутката не познава законите на гравитацията (да не говорим за правилника за движение), скоростта й се измерва в светлинни години, гъстотата на населението в една маршрутка е съизмерима единствено с броя на шпротите в една консервена кутия (и на миризма почти я докарва ). За да влезе нов елемент в маршрутката, пътниците нареждат крайниците си един спрямо друг досущ като фигурките в играта тетрис – максимално уплътняване на пространството ( последиците от което варират от изчезване на телефони и портфейли до нежелана бременност по вина на неизвестен извършител). А защо ви е да ходите в клуб BEAT, щом сте се прежалили за 1 маршрутка? Атмосферата е точно същата - пот, цигарен дим ( особено около мястото на шофьора ) и поп фолк. Само дето няма футболисти, ама нейсе – пълно щастие няма! Все едно цял живот само с футболисти си се возила, я па тая! Пък и какво толкова. Ако ти липсва общуването с гореспоменатата категория индивиди, опитай се да побъбриш с шофьора! Бъди сигурен/на, че общото IQ на тези индивиди, взети заедно, трудно би могло да докара стойност цяло число, но какво пък – и дробите също са число, а пък ако питаш шофьора ( и футболистите де ), ”дробите най-ги маам с мноо лук на тиган и шюше гроздова, да го е...”
В най-общи линии сигурно сте придобили вече бегла представа за маршрутките по нашите географски ширини, но това далеч не е всичко.
Нали се сещате за онези микроби, дето владеели територии обширни – от дълбините на канала до великата фаянсова стена? Мдамммм. Само дето откак се появи препаратът Domestos, почти ги изтребе до крак. Ама те, хайваните, понеже не искат да отстъпват (пък и тук става дума за борба за оцеляване на вида),  продължават да сеят болести, диария и миризми зловонни, ама на друго място. Ха познайте къде!?
Пък седнали да ми реват американците за свинския грип. Да ги питам аз тях кога ще ни стигнат те, американците!?

И ако все пак успееш да се придвижиш с маршрутка от точка А до точка Б и да се свлечеш полужив от возилото, върви работи! Ами че той, тоя твоят труд, си е жива благодат, манна небесна, светая светих, щом си успял да се добереш жив и здрав до неговото местополагане!

И да вземат да го пускат най-сетне туй метро, че инак не гарантирам за произхода на новото поколение българчета, за финансовото състояние на техните майки и бащи и за пътно-транспортната обстановка в столицата.


Няма коментари:

Публикуване на коментар