петък, 27 декември 2013 г.

Нощната уличка... Night street...


Мили дядо Коледа...

Мили дядо Коледа, пиша ти, за да те помоля нещичко... Донеси ми за празника няколко близки приятели, шепа добро настроение, връзка хубави изненади, едно приключение, няколко пътешествия, две торби усмивки, бурканче любов, литър здраве и две-три котки... пък може и едно куче да добавиш:)

сряда, 18 декември 2013 г.

Ето защо изчезват звездите

"Ако се омъжиш за мен - ще ти подаря звездите!" - й беше казал една вечер Той и Тя весело се засмя... В онази нощ почти не спаха, пийваха ароматно бяло вино на покрива, взираха се в звездното небе и избираха ту една, ту друга звезда...
А от вчера вече са семейство... Тя дори беше забравила за обещанието му, но Той помнеше...
И да не се учудвате - от утре нощното небе ще бъде с няколко звезди по-малко:)

понеделник, 16 декември 2013 г.

Предколедна история

Докато дядо Коледа обикаля с елените да разнася подаръци, Снежанка и джуджетата са си спретнали скромно коледно празненство с много кюфтета и къпиново вино. Снежанка е голям ценител на кюфтетата, мешаната скара и червеното винце. От няколко месеца с интерес следи предаванията на синеокия месар от 24kitchen... Влюбена е! Написала му е коледно писмо и трескаво очаква неговия отговор. Толкова е развълнувана, че съвсем се е замаяла от очакването и червеното винце... Не може да се спре да танцува с джуджетата и да вдига наздравици! Утре сутрин ще има ужасен махморлук и цял ден ще лежи умърлушена в леглото. И дори не подозира, че писмото от синеокия месар е вече е пощенската й кутия...

събота, 7 декември 2013 г.

The young Rudolf was a hippiе!

Преди да се запише да учи в Академията за Коледни елени, специалност подаръчна логистика, Рудолф беше непокорен млад елен с ексцентрични разбирания за живота и много бира в кръвта! Обожяваше музиката на Led Zeppelin и The Doors, нудиските плажове, пътуванията на стоп и аромата на канабис!
След като завърши Академията започна сезонна работа при един благ старец с червени дрехи и бяла брада, смени хипарския знак с коледен помпон, подстрига нискоко козината под рогата си и прибра в нощното си шкафче медальона със знака на мира. Но от тогава всяко лято прекарва 10 дена на палатка с няколко стари другари на брега на морето и вечер над целия залив кънти китарният риф на Kashmir и Whole lotta love, хипарският медальон гордо блести на гърдите на Рудолф.... а след последното лято даже не си спомня как над лявото му копито се е появилa семпла татуировка: Make love...!

сряда, 4 декември 2013 г.

Тъжният Коледен ангел


Един тъжен Коледен ангел... От както се помни все работи по Коледа... пълни с мек бял снежец декемврийските облаци, а нощем окача звездите по небето. Свършил си е задачите за днес и сега си почива с чаша розе и ароматен тютюн. Обича работата си, но не обича Коледа. Тъжно му е за отсечените елхички, които след празника ще легнат мъртви в студените метални контейнери за боклук... мъчно му е за розовите прасенца с весели очи, които ще красят стотици празнични трапези... криво му е за хората, които си нямат никой и самотно посрещат празниците с включени телевизори и изключени мечти... Толкова му е тъжно понякога, че с дни потъва в бутилката вино и  тогава по небето няма нито една звездичка, а по празниците не вали сняг... Тъжно е...а има и такива Коледи...

неделя, 1 декември 2013 г.

Декември. Decembre



Декевмри! Пали коледните светлинки...пише писма с пожелания... вади дебелите готварски книги... крие подаръци върху гардероба, в скрина със завивките, в багажника на колата... Минава в очакване и си тръгва последен...

вторник, 26 ноември 2013 г.

Сняг!

Сняг!
Първият вълшебен сняг зад прозореца! Носи усещане за зимна приказка, топли вечери край печката, ментов чай, коледни подаръци, вълнени чорапи, печена тиква с орехи, плетени ръкавички, малиново вино, дим над комините, навито на кълбо коте, джинджифилени курабийки, шоколад и мандарини, греяна ракия с мед, запотени прозорчета, късичък ден... зима е.

петък, 22 ноември 2013 г.

Ноемврийските мечти...November dreams...

В топличкия ноемврийски ден си помечта да бъде близо до морето... да вкуси солените морски вълни... да усети дъха на лекия бриз... да полегне на топлия пясък и да брои звездите до безкрайност.... Ех....................

понеделник, 18 ноември 2013 г.

по пълнолуние...

Понякога не ти ли се приисква на пълнолуние да се качиш на нечий покрив... да помълчиш с луната и звездите, да помечтаеш за по-топло утре... да се отпуснеш в чаша ароматно вино и всички грижи някак да изчезнат...

петък, 15 ноември 2013 г.

It's Friday! I'm in love !


В дъждовния петък ела със мен да пием чай... Ще измие всички тъжни мисли и ще те сгрее с аромата на липи... Пък аз ще ти покажаза една вълшебна птица, която живее през девет планини в десета и изпълнява желания! Но само в петък и само когато вали! И само когато си in love!

четвъртък, 7 ноември 2013 г.

Мъжете риби

Мъжете риби са мълчаливи романтици... Суетни са и имат склонност към пъстри аксесоари... Истински хищници с нежни души! Самостоятелни играчи, които обичат да плуват в дълбоки води. Изглеждат затворени и срамежливи, но ако им влезеш под кожата са готови да изпълняват желания!

Очакване...


събота, 2 ноември 2013 г.

Съботното утро... The Saturday Morning...

Съботното утро ухае на кафе... Меко и уютно... Лека музика и есенни цветя...
The Saturday morning smells like coffee... Soft and cosy... Silent music and autumn flowers...

сряда, 30 октомври 2013 г.

Почти като шкембе чорба, но с гъби!

Почти като шкембе чорба, но с гъби! С млечице и масълце! Чудесно си подхожда с класическите подправки за шкембе - лют пипер, счукан чесън с оцет и черен пипер! Ако е много подлютена - да се гаси с пенлива бира 

сряда, 23 октомври 2013 г.

вторник, 22 октомври 2013 г.

Крем супа от праз



Бърза, лесна  и много вкусна есенна крем супа! Ако добавите повечко черен пипер, а защо не и люто чушле - гарантиран лек срещу настинка и грип! Върви еднакво добре с червено винце или мека ракия в студената влажна есенна вечер.
Сега й е времето!

събота, 19 октомври 2013 г.

Момичето, което говореше езика на совите



 Всички я мислеха за няма, защото никога не продумваше ни дума, когато беше сред хора. Само им се усмихваше с очи и мълчеше. Обичаше да ходи самичка на хълма на совите. Там с часове разговаряше с тях за хиляди неща. Тя знаеше езика им. Совите бяха мъдри и добри птици. От тях момичето бе научило, че няма смисъл да говори празни думи. За това винаги мълчеше сред хората...