четвъртък, 29 септември 2011 г.

Балатумът

Вече си имам нов новичък балатум в кухнята! Един такъв имитиращ паркет, лесен за почистване, още девствен един вид, ненадран, ненакъсан и ненацапан непоправимо от човешки и котешки индивиди… Решението да подменя стария протрит килим с балатум се роди в една топла есенна вечер, когато за пореден път установих, че всеки опит за почистването му е обречен безвъзвратно на провал, фабричният му цвят отдавна не може да се различи без лабораторен анализ, а дупките и петната върху него се появяват тайнствено по нощите досущ като мистериозните житни кръгове в полята на Оксфордшир. Да не говорим, че повечето килими имат странната способност да задържат вскякви неприятни миризми с години и всеки опит да бъдат изпрани само подсилва ефекта от „мокро куче” на „много мокри кучета и едно прасе”. Та така, запретнах аз ръкави и се захванах с операция „ Балатум”. За мой късмет, се оказа, че септември е месецът на балатума в една известна марка магазини за дома. От сайта на въпросния магазин, обаче, хич не ми стана ясно каква ми е изгодата да си закупя балатум в месеца на балатума, тъй като цените на въпросния артикул си бяха същите както и в месеца на тапетите, месеца на мокетите и месеца на фаянса... Сиреч в месеца на балатума промяна в цената няма! За да си изясня с какво е толкова специален балатумът през септември, та цял месец са му посветили, позвъних на посочените в сайта телефони и оттам се започна едно прехвърляне от човек на човек, от отдел на отдел и след около 10 мин.се оказа, че „колежката е в обедна очивка” / в 10 часа преди обяд!!!/ и „обадете се пак по-късно”. Бре! Такава голяма верига магазини, пък никой не може да ми посочи ни цена, ни промоционални условия, ни дявол! Мислено зачеркнах възможността да си закупя от тях балатум, пък и каквото и да е друго не бих си закупила от тия и реших да не се ровя повече, защото от опит знам, че подобни разследвания само хабят време и нерви и в крайна сметка абстракността на родните маркетолози произлиза от дупотопната некадърност на академичната мимикрия в образователната ни ситема и не е луд тоз, който яде баницата. Точка! В тази връзка, само ще се отклоня за секунда да ви попитам, знаете ли какво ще се случи, ако на въпроса на касиерките в известен супер-маркет дали сте доволни от пазаруването при тях отговорите отрицателно? Ами нищо няма да се случи! Това мнимо проучване на удовлетворението на клиентите е имитация на реалното такова, създава илюзорни статистики и в главата на някой некадърен маркетинг експерт, за което въпросният получава заплата. А кашкавалът е с пари... Връщам се на темата за балатума. Та продължавам аз да ровя в интернет и попадам на друга известна марка магазини, която се е постарала да качи в сайта си подробна информация за всякакви винилни настилки, дебелини, ширини, десени и най-важното – цени! Евала! Награбвам един брой майка за съпорт, мятаме се в зелената светкавица и отпрашваме към въпросния магазин. Тук е мястото да вметна, че във времето, по което се развива операция „Балтум”, половинката е в командировка и тъне в невидение, тъй като замяната на килима е замислена като един вид изненада и се пази в дълбока тайна. Та с майчето скокваме в избрания магазин и след кратко оглеждане на десени (мрамор, дърво, нещо странно на петна, дюс), малък спор за цвета на бъдещия кухненски под и в крайна сметка „който плаща – той поръчва музиката”, напускаме търговския обект щастливи и понесли на ръце лелеения балтум – цели 7 квадрата и малко! До тук операцията върви успешно. Само че броени часове, след като се сдобихме с така желания балатум, един брой майка е натоварен на автобуса за Стара Загора, а балатумът, грижливо завит на руло, подпира едната стена в коридора и провокира жълтото (това е кодовото наименование на малкия космат хищник Мъркан котарашки) да го събори на всяка цена! Успя, диването му с диване! Но да не се откланям по посока котки, бели и последствия, че там мога цял ферман да напиша... А знаете ли какво ви е необходимо за монтирането на нов балатум върху стар кухненски под? Ами много просто: приятели – по възможност 2 бр., препоръчително от мъжки пол, по якички такова, че хладилникът и пералнята си тежат на мястото дори и празни. Освен това им осигурете малко бира и пуканки и на вяка цена отстранете котката поне за час! Воала! Събирам значи аз моята скромна бригада след работа у дома, като усърдно извеждам бирата и пуканките на преден план, зад който умело подмятам идеята за монтажа на балатума. И дето има една приказка – приятел в нужда се познава и сговорна дружина – планина повдига, камо ли пералня и хладилник! За няма и половин час мебелите бяха препозиционирани така, че да не пречат, котката бе изолирана в отделна стая без надзор (Please – don’t try this at home! It may be dangerous! – както гласеше една реклама по MTV), a старият килим, барабар със все петна, дупки и миризми зловонни, прелетя до най-близкия контейнер. А под него – мама мия – мръсотия! И сред мръсотията – отдавна изгубени находки: стотинки, ключ един брой, който не става на нито една врата, визитна картичка на обущар и още 2-3 дребнички нещица, няколко кила прахоляк и мумифицирани трупове на насекомни индивиди, известни в науката с наименованието Blattella germanica. Честно казано изчистването на натрупаната мизерия отне повече време от монтажа на балатумчето, ама какво да се прави... През това време жълтото не спря да мяучи и да вие жално, да драпа по вратата и да ломи безнаказано каквото успее да докопа (последното се установи по-късно). След като пода лъсна оголен и чист, започнахме да го застиламе с новата му кожа. Предварително нарязахме балатума на 3 големи парчета, понеже релефът на пода го изискваше и се захванахме да ги въртим и застъпваме, докато не се покри и последното голо местенце. Абе след монтажа лъснаха няколко кусура, ама първо на първо – перфекционистите не жиеят в хармония с околония свят и прилежащия му под, и второ на второ – за дебютанти се справихме повече от добре! Последва шумна наздравица и унищожаване на няколко бири, 2 пакета чипс и една огромна купа с пуканки... През това време жълтото обстойно обдуши балатума, повъргаля се наволя на чистичко, опита се да навре една костилка от маслина под новата настилка и накрая се пльосна в средата, нави се на кълбо и замърка блаженно... Явно и то се радваше на новата придобивка! Малко по-късно същата вечер, когато френдовете си отидоха по домовете, а нощта се спускаше все по ниско над заспалия квартал и с лек полъх гасеше светлинките в прозорците, аз се посадих до жълтоухото в средата на новия си под и с умиление съзерцавах щампираните дървени паркетчета по повърхостта му. През това време един циганин изникна от завоя на тихата улица, завъртя се около контейнера за боклук под прозореца и отнесе на рамо останките от стария килим в неизвестна посока. След миг изгърбената му фигура потъна в тъмнината на топлата есенна вечер и повече никой не го видя. ....................................................................................... * В случай, че някога попаднете в „Стани богат” и стигнете до въпрос за 5 000 лв: Родината на балатума е Англия. Таткото на балтума се нарича Фредерик Волтън и в далечната 1855 патентова най-модната за времето си подова настилка, след което си отваря фабрика в покрайнините на Лондон и натрува цяло състояние, което профуква по жени, алкохол и трюфели. По същото време един французин открива, че най-доброто средство за откриване на трюфели се нарича диво прасе. Но това е една друга история....