понеделник, 29 юли 2013 г.

историйка от пазарчето

г-н Рибарски и г-н Котков са стари другари. Още от преди казармата. Рибарски е вдовец, а Котков - стар ерген. Всеки четвъртък ходят заедно на пазара и се задяват с пълничката продавачка на маслини... После се разхождат покрай пазарската уличка и дълго обсъждат цената на прясната риба и любовните мераци на оранжевия котарак на г-н Рибарски. А вечерите прекарват на балкончето на г-н Котков, пийват мастичка и си спомнят казармените приключения и отминалите любови... а по някога даже си поплакват...

събота, 27 юли 2013 г.

Любовта не е симетрия

За любовта симетрията е без значение, казва г-н Котарачков, когато разглежда снимката от сватбения си ден. Преди година той се влюби необратимо в доброто сърце на г-ца Жиравела, която го превъзхождаше с няколко глави и цели 25 килограма. Но какво пък толкова! Г-ца Жиравела пък се влюби в тънките мустачки на г-н Котарачков, в тънкото му чувство за хумор и в начина, по който тънко режеше луканката за вечерното им винце. Сега двамата са щастливо семейство и съвсем скоро ще си имат близначета - момче и момиче. И разбира се - момичето ще се е метнало на майка си - едричко, пълничко с трапчинки под очите, а момченцето - цял дребосъчест бащичко!

петък, 26 юли 2013 г.

Човекът, който водеше дъжда

Мъжът, който носеше дъжд. Забравил бил да полее нивите и прасковените градини. Забравил, защото се влюбил. Съвсем се разсеял. Само за нея мислил. Добре, че бил котаракът му Пашкул, та му напомнил тая сутрин. Сега Мъжът бърза да заведе дъжда до нивите и градините. Чак език е изплезил от бързане. Ще полее градините, праскови ще й набере. И пак ще бърза да се върне при нея. А тя вече чака и се взира в небето облачето да зърне...

понеделник, 22 юли 2013 г.

Почти морска история...

Така й се е приходило на моренце... Липсва й морското безгрижие, което със замах измива делничния битовизъм и с лекота заличава грижните мисли... Липсва... но, уви, морето го няма... Няма ги чайките, солените игриви вълни, жълтия надуваем дюшек, пясъка в палатката, подивелите щурци, зелените коктейли... Има само един изгорял от лятото прашен град.... Но какво пък! Тя си измисля морето всеки ден за по час - на балкона, по бански, под плажния пъстър чадър... а радиото пее своите безгрижни мелодии, сякаш ей го къде е моренцето...

сряда, 17 юли 2013 г.

Лудата петорка

Лудата петорка! Плуват петима без весла на горе по безумната река.... Корабът им се носи без капитан и без посока... Нищо, че уж душите им били болни според петима професори, трима доценти и един и половина психиатри, девет медицински лица на заплата и още дузина свидетели...
За тях всеки ден е петък, всяка сутрин е нов свят, всеки сън е пророчески, всяка усмивка е искрена, всяка мисъл е дума.... Пък какво от това, че някакви повредени хора с опитомени мисли и програмирани дни ги наричат луди за връзване... А пък техните души връзване не ги лови:)

вторник, 16 юли 2013 г.

Хубавата Джиджи

Хубавата Джиджи... Така й казват всички в Червения бар при кея... Джиджи с чаровната усмивка, със сините очи, с дълбокото деколте, с вечното ванилово цигаре, от което изстрелва любовните си стрели... Тя дарява любовта си на всеки, който с усмивка я покани на танц... или я почерпи чаша розе... или просто й стане симпатичен.... Дарява незабравими часове, безсънни нощи, уханни въздишки.... Дарява вкус и цвят, дъх и копнеж, сладък аромат на зрели праскови... Мъжете въздишат по нея... жените я одумват и със завист се обръщат зад пищната й снага, морковената коса и уханното цигаре....
Но когато Джиджи един ден се качи на онзи бял кораб и изчезна в лятната нощ, барът опустя... мъжете посивяха, остаряха, пропиха се... жените надебеляха, запуснаха се, опитомиха се... и през вечер някой ще седне в Червения бар, ще поиска любимата й песен и ще въздъхне тежко... "Ех, Джиджи...."
.................
... в онази нощ тя му показа цвета на нощта, уханието на безрвемието, тайната на прасковените й нозе... И светът сякаш изчезна, смали се и се стопи в усмихнатите й очи, в меките й коси, в уханната кожа... незабравимо....

понеделник, 15 юли 2013 г.

Would you mind if I joined you for a dinner?


... случайна среща в крайморски бар... тиха вечеря на непознати... подушване... дано са щастливи!

вторник, 9 юли 2013 г.

Would you marry me?

Вечер той затваря очи и си представя как ще я помоли да му стане жена... Мъничко се страхува... Ами ако тя размисли нещо... ами ако не приеме... Този страх пълзи из сънищата му и не му дава мира ден след ден, нощ след нощ.... А тя цяла тръпне в очакване... отброява срещите, дните, целувките... ами ако той не й предложи... ако размисли...
Утре той най-сетне ще се престраши да избере пръстена... дълго ще се консултира с белокосия стар бижутери... а привечер, когато светлината чезне зад хълма и светулки изпъстрят прозорчетата на града, тя най-сетне ще отвърне "Да"....

сряда, 3 юли 2013 г.

Г-н и г-жа Сова. Mr. and Mrs. Owl


Г-н и г-жа Сова
Живеят в покрайнините на гората, близо до старото сечище. Сноби до върха на перушината си. Не общуват с останалите животни, като изключим стария глух Пор и пищната мадам Меца. Всеки петък излизат на чаша джин в бара на Язовеца, но никой не помни някога да са оставали бакшиш. Планират лятно пътешествие до Зеленото езеро, където си позволяват да отсядат само стари аристократични и богати птици.


A вече и в рамка - очакват новия си дом...