Хубавата Джиджи

Хубавата Джиджи... Така й казват всички в Червения бар при кея... Джиджи с чаровната усмивка, със сините очи, с дълбокото деколте, с вечното ванилово цигаре, от което изстрелва любовните си стрели... Тя дарява любовта си на всеки, който с усмивка я покани на танц... или я почерпи чаша розе... или просто й стане симпатичен.... Дарява незабравими часове, безсънни нощи, уханни въздишки.... Дарява вкус и цвят, дъх и копнеж, сладък аромат на зрели праскови... Мъжете въздишат по нея... жените я одумват и със завист се обръщат зад пищната й снага, морковената коса и уханното цигаре....
Но когато Джиджи един ден се качи на онзи бял кораб и изчезна в лятната нощ, барът опустя... мъжете посивяха, остаряха, пропиха се... жените надебеляха, запуснаха се, опитомиха се... и през вечер някой ще седне в Червения бар, ще поиска любимата й песен и ще въздъхне тежко... "Ех, Джиджи...."
.................... в онази нощ тя му показа цвета на нощта, уханието на безрвемието, тайната на прасковените й нозе... И светът сякаш изчезна, смали се и се стопи в усмихнатите й очи, в меките й коси, в уханната кожа... незабравимо....