четвъртък, 27 януари 2011 г.

Инспирирано от най зеленокосата ми колежка, която отмаря с плетка в ръка (плете шал за друга къдрокоса колежка:))... до нея ароматно се е настанила чаша с топъл шоколад... тя мята по едно око на ТВ-то и придвидливо е метнала дистанционното на 1 ръка разстояние.... а в краката й - Нинджата кротичко мърка (което само по себе си показва, че картинката е художествена измислица, защото Нинджа и кротко в лингвистиката се нарича оксиморон):)))

неделя, 16 януари 2011 г.

Току що е закачила прането на простора и сега замечтано пуши на двора... Мечтае за предстоящо далечно пътуване....

She has just hung out and now she’s smoking, fallen into a reverie...She’s dreaming about a forthcoming journey…

събота, 8 януари 2011 г.


Черешово ми е... мечтая за кошница с череши в компанията на едно пловдивско куче....

За черешите, народните танци и ... още нещо....
Обичам череши... обичам ги откак се помня... обичам ги във всякакви размери и състояния, във всичките им сортове и кръстоски (напук на масовата ГМО-психоза),  но най-вече ги обичам прясно ненабрани, окъпани от сутрешната роса по клоните на черешовото дръвче.
Обичам и народните танци... обичам ги от скоро... от няколко месеца... с особени симпатии към еленино хоро... във всичките му регионални вариации и форми...
Обичам и много други неща.... но предвид сезона на черешите... за тях искам да разкажа....
Сигурно си мислите „Че какво има да им се разказва на черешите?!. Череши като череши! Е, някой не са съвсем вегетариански... но като цяло свеж и вкусен плод, любим на поколения българи!” Така е! Много вкусни и полезни!
Ами съвсем  неслучайно в речта ни са навлезли фрази като „черешката на тортата” и „горе на черешата” ...
Но да не се откланям в излишни размисли и страсти... И така... Както всяка година по това време узря черешовата реколта и в офиса започнаха да влизат промишлени количества от този вкусен плод... Едва дочаквахме някой колега да завърти през Кюстендил, та да му заръчаме да ни донесе от така прословутата с превъзходните си вкусови качества кюстендилска хрущялка...  Някои колеги дори се похвалиха със собствено производство из дебрите на дълбоката и не толкова дълбока провинция... Абе изобщо с една дума - черешомания!
Аз също съм от пристрастените към този плод и унищожавам промишлени количества за отрицателно време.. само дето последния път не прецених определени обстоятелства и оттам започна драмата...
Значи всеки понеделник група колеги – основно ентусиазирани любителки и любител (1 брой) на родния фолкор,  се събираме в конферентната зала на офиса и се учим на различни народни танци. Репетицията трае около час и обикновено ти спестява поне няколко посещения във фитнес залата... И ако някой си мисли, че да играеш хоро е лесна работа, дълбоко се лъже!
Аз в никакъв случай не подценявам силата на народните танци, но въпросния понеделник явно подцених силата на любимите си череши и час преди репетицията унищожих около килограм, килограм и нещо едри и вкусни представители на сорта „ранна брестнишка хрущялка”.
За тези, които не обичат череши (ако изобщо има такива сред вас) или не са запознати с вълшебните свойства на плода ( все пак, черешите се използват в редица козметични и лекарствени продукти заради високото съдържание на витамин А и Ц), само ще вметна, че в народната медицина те са известни най-вече с диуретичното си действие върху стомашно-чревния тракт. Толкоз!
Значи идва поредният понеделник и нашата скромна танцова трупа се събира отново. След кратката разгрявка набързо съгласуваме фолклорните си предпочитания и се нареждаме в стартов полукръг.
 Та хващаме се, значи, ние на хорото и започваме да подскачаме в неуловим за простото око синхрон - стъпка, стъпка, подскок... стъпка, стъпка, една назад – пак подскок... едно, две, подскок.... стъпка, стъпка, една назад, подскок... и пак от начало същото упражнение под звуците на тъпани и гъдулки.
Пристъпвам значи аз в добре познатия ритъм и мислено отмервам колко крачки остават до прословутия подскок... Дотук всичко изглежда наред, но явно черешите в стомаха ми и хабер си нямат от родния фолкор и неговата ритмичност и при всеки подскок започват да се бунтуват и да подават недвусмислени сигнали, че не мислят дълго да се задържат на едно място (демек в стомаха ми)...
Аз, обаче, тъпо и упорито продължавам с опитите да хвана ритъма и игнорирам черешовия бунт и стомашните вопли! Груба грешка! Никога, ама никога не пренебрегвайте силата на черешите! От мен да го знаете!
Дето има една приказка, човек трябва да следва не само порива на сърцето си, ами и порива на стомаха, барабар с цялото му плодово съдържание.
Аз обаче решавам, че няма да си провалям фолклорния тренинг заради някакви си кило и половина череши и стоически продължавам да устисквам положението под контрол и да подскачам досущ като котка върху горещ ламаринен покрив... само дето след познатото стъпка.. стъпка... една назад идва проклетия подскок и трябва да концентрирам цялото си внимание и воля, че току-виж станала беля... Черешите пък само това чакат и в съглашение със силата на земното притегляне атакуват жестоко на всеки подскок и провокират  съзнанието ми да рисува апокалиптичен разгром в тяхна полза.. Не зная каква е била физиономията ми в този момент.... (подозирам, че е била близка до тази на щангист в състояние на междинен приклек, когато трябва да си поеме въздух и да изтласка тежестта от нивото на гърдите си до над главата), обаче успявам да забележа с крайчеца на окото си, че всички на хорото са сменили боята в бледата гама и са вкарали по еднa тревожно-измъчена физиономия досущ като вегетарианци в колбасарски цех...

Опаааа!.... Работата ясна!... Явно не само аз съм прекалила с черешите! Вече си обяснявам защо този път скромното ни хорце наподобява повече на мексиканска вълна, отколкото на фолклорно танцово изпълнение.
Но както са казали мъдрите хора, веднъж хванеш ли се на хорото, трябва да караш докрай!
Проклинам наум лакомията си, стискам зъби и скок-подкок избутвам хорото до края и се надявам следващото да е без много подскоци и премятания. Явно късметът беше на моя страна, защото следваха няколко бавни и не много енергични хора, а след това някак неусетно времето се изтъркули и танцовото занятие приключи. Успешно! Демек -без паднали в боя жертви... В пълен състав!
Ей, бога ми, това беше най-дългата репетиция в живота ми... имам чувството, че продължи цяла вечност! Веднага се зарекох череши да не видя поне до следващото лято, а ден преди народните танците - суха храна и никакви плодове!
Та за черешите идеше реч! Колкото и да са вкусни и полезни, и те си имат своите тъмни страни! Въпросният паметен понеделник ще ми бъде като обица на ухото и дълго време ще ми държи влага!  Но пък си мисля и друго нещо... Както честичко се казва в подобни ситуации, винаги може да бъде и по-зле. В тази връзка наскоро един приятел ми разказа, че служебно се организирали да отидат на рафтинг. И докато чакали на брега да дойде тяхното спускането, попохапнали обилно с черешки... та след това се наложило таман на 3  пъти да догребват срещу течението до брега! И понеже моя милост също е имала щастието да упражни този вид спорт, мога да предположа само, че голямо гребане е паднало! Наистина!

Mary Jane's inspiration

                                                Mary Jane’s inspiration boat
                                                         * архив 2006