петък, 26 ноември 2010 г.

Духът от бутилката  - Спиридон Спиридонов е влюбен. На път е да се задуши от собствената си цветна любов докато говори с половинката си - духът от лампата - Светла Ламбева :) Любовта му е толкова заразителна, че излита през гърлото на бутилката и омагьосва всички наоколо :)

понеделник, 22 ноември 2010 г.

Особености на българския национален анцуг

Чудех се наскоро какво е онова нещо, което ни обединява като нация. Дали е присъщата способност на българина „силно да люби и мрази”, когато става дума за политика, футбол и турски сериали, или пък е любовта към шопската салата, саздърмата и бозата? (Изключвам от сметката пословичното ” българско гостоприемство”, киселото мляко, ПГР-то и розовото масло, тъй като последните вече са официално обявени за архаизми).
В крайна сметка след значително и задълбочено проучване стигнах до следния извод:
Това, което ни обединява като нация, е... анцугът!

Сега ще ви обясня: Анцугът (пише се анцуг, а не анцуНг, за сведение на лИбопитните) не е просто най-разпространената по нашите географски ширини  и височини дреха. Анцугът, драги мои, е философия, психология, статус, социална принадлежност, самочувствие и може би, „дреха, която се използва, когато спортуваме” (за последното не съм напълно сигурна, но така казва чичко Гугъл).
По мои лични наблюдения, всеки втори българин, независимо от възрастта, пола, религиозната принадлежност и сексуалната ориентация, независимо от обстоятелства, климатични условия и надморска височина, държи да бъде облечен с анцуг. По възможност „марков”! Щото с дънки и баба знае, ама друго си е да туриш „Найки”-ту и да мяташ крачоли по центъра! И то крачоли с кант! Троен, по възможност (нищо, че може да е Адибас, важна е концепцията!).
Всъщност ето за какво иде реч:
По нашите географски ширини широко наблюдавано е следното необяснимо нАучно явление: анцугът оказва осезаемо психологическо въздействие върху този, който го носи. Нещо като шапката невидимка, ама не съвсем. Щото ако шапката невидимка  прави приказния герой невидим за околните, то анцугът действа точно обратно –  анцугът прави своя притежател видим, забележим,  желан дори! Анцугът социализира! Анцугът приобщава!
Ето ви и съвсем пресен пример: Tъй като преди известно време моята особа поради влюбеност се сроди с една друга особа, родом от Велинград, през месец-два се налага да отскачаме до града на Вела Пеева, Лидия Шулева и Хамлет Йовчев (последният няма нищо общо с интригата между Хорацио и  Офелия).
Та разхождам си се аз един есенен ден покрай „Чашата” (последното представлява бетонно чудо, посадено в центъра на Велинград, с неизвестни функции и неясно смислово съдържание) и през няколко метра  ме спират разни местни индивиди, за да ми предложат квартира (че даже  със закуска и изглед). Аз търпеливо им обяснявам, че не, благодаря, имам си къде да спя, ама на четвъртия път взе и моето търпение да се изчерпва. Леко раздразнена се прибрах в дома, осигуряващ ми подслон, храна, баня, кабелна телевизия и половин декар слънчев двор с изглед към Милеви скали. Половинката тъкмо си допиваше кафето с един негов френд от детинство, когато аз влетях като пенсионер към свободна седалка в градския транспорт на Централни хали и с припряна нотка в привидно спокоен гласец споделих недоумението си от количеството квартирни оферти, които получих за има-няма два тигела на мегданя. Френдът от детинство, понастоящем известен поп в небезизвестно родопско село, ми метна бърз поглед тип „лазерен скенер HP 5100” и веднага диагностицира ситуацията: „Ами как няма да те спират, като си се облякла като туристка!” -сиреч не съм облечена с анцуг (Ето, видите ли тънкия момент на локалната социализация!). Той, френдът, моля ви се,  дори и под расото си ходел с анцуг, щото анцугът е „модерен и универсален”. Виж, за последното - примери бол:
По-универсална дреха от анцуга, верно, няма! Човекът е човек, когато е облечен с анцуг. С такова облекло нашенецът може да отиде навред: на кафе, на кино, на училище/в университета, на изпит, на дискотека, на делова среща, на среща с гаджето, на среща на випуска... Изобщо функционалният синкретизъм на анцуга може да се сравни единствено с ергономичността на неговото обличане. Е, не можем да отречем, че и при анцузите има известни видови разграничения – някои анцузи са официални, други са маркови, трети откровено са си „ментета” отвсякъде, но пък всички си имат едно неоспоримо предимство – не се гладят и не им се късат копчетата (щото индустриалната еволюцията е измислила ластика, драги ми Смехурко).
Въпрос на самочувствие и себеуважение е човек да държи в гардероба си поне 2 анцуга! Хем да си ги сменя, като се нацапат, хем да си ги носи по различни поводи! И задължително е поне единият да бъде с кант! Щото ако денят се познава по сутринта, то анцугът се познава по канта, от мене да го знаете! Няма ли кант – не струва! Един кант – признак на скромност! Два канта – амбиция! Три канта (и нагоре) – завършена личност!
То не случайно се казва „кант” – на името на Имануел Кант, който под шушляка на своя старонемски анцуг (самата дума е немска - Аnzug) още по време оно проповядвал идеите на трансцеденталния идеализъм.
Но да не се откланяме от основната тема.
Анцугът, както споменахме, е признак и на социален статус. Не е нужно човек да бъде текстилен инженер, за да разбере кога един анцуг е „марков” и кога не е. Колкото е по-марков и скъп един анцуг, толкова е по „шик” и „куул”! Освен това явно марката и кантовете не са достатъчен показател, та напоследък се възроди култът към щампите, лъскавите елементи, бродериите, ципчетата, капсите и т.н. на принципа колкото повече – толкова повече! С една дума – анцугът трябва да бъде „гиздав”, да се комбинира с ланец, джип, блондинка. Това е то побългареният трансцедентален идеализъм! Анцуг, джапанки и поп-фолк!
И в тази връзка имам следното предложение: да преместим Димитровградския пазар на летище София, та като си тръгват чужденците от милата ни родина, да си взимат за спомен по един анцуг. Марков! С три канта!

четвъртък, 18 ноември 2010 г.

криза в Лапландия

                                                           Криза в Лапландия.


Дядо Мраз през призмата на един рекламен специалист
Първото нещо, което научаваме, когато порастваме, е фактът, че дядо Мраз нито е дядо, нито е Мраз, нито пък мрази дядовци. По принцип „МРАЗ” е марка руски хладилници, любима на поколение българи в далечното минало, но по нейно време все още не е имало „бански старец”, та да се прави каквато и да е асоциация между „дядо” и „Мраз”. (В тази връзка само да спомена, че „банският старец” честичко бива превеждан из менютата на родните ни механи и ресторантчета като „Old man from Bansko” и нищо чудно, че в чужбина ни се носи слава на примитивни варвари...). Пък и както знаем, по онова време, когато мама се е казвала „СТУДЕНТКА” и е живеела „ПОД НАЕМ” , в хладилника („Мраз” –бел.ред.) е имало само кренвирши („Леки”)...
Както и да е. Не за това иде реч...  По-скоро ми се иска да насоча вниманието ви върху един дълбоко екзистенциален казус, какъвто е казусът защо дядо Мраз е дядо, а не баба? Дълбоко ме тормози въпросът дали феминистките имат пръст в цялата ситуация и дали дядо Мраз не е плод на поредната кампания «Да спасим мъжа»... Едва ли някой ще оспори факта, че „от сръчните ръце на баба е най-добре” ... пък и всеки си спомня, че в началото бе „Млякото на баба” и чак година-две след това и дядо се престраши да се впусне в дебрите на млечния бизнес с „Млякото на дядо”, но точно тогава гласът на конкуренцията лукаво запита – „Къде е млякото”?... И понеже както знаете, злото никога не идва само, кафето тотално прецака „бациликус булгарикус”, като в най-неподходящия момент (пък то подходящ има ли?!) си намери нова любов... нали се сещате – „Кафето вече си има нова любов”... Направо да ти вкисне млякото от мъка...Освен това дядо Мраз очевидно не познава детайлно качествата на родните млечни продукти и сродните тях /с растителни мазнини!/, иначе за 14 дни щеше да се пребори с подутия корем. Извод: дядо Мраз мрази мляко!
Но пък обича Pepsi!! (това вече обяснява подутия корем)!
Дотук всички факти говорят за едно: зад всеки успял дядо всъщност стои една амбициозна баба! Но някой да е чувал около дядо Мраз да се навъртат някакви бабички, лелички? Нищо подобно! Само Снежанка (ама тя е млада и красива), джуджетата и еленът Рудолф. Нека да разгледаме сега гореспоменатите персонажи: Такааааа! Снежанка всъщност е царска дъщеря, въвлечена в семейна интрига от злата си мащеха с посредничеството на някакво приказливо огледало и отровна ябълка петровка. Дотук всичко е ясно – огледалото плете интриги, мащехата злобее, а медицината все още не е измислила пластичната хирургия. В крайна сметка, ако си спомняте, се появява царският син, оплита джуджетата в търговски преговори, в които е замесено „цялото злато на света”, и се сдобива с един брой Снежанка, която пък взима, че оживява и се жени за принца. Тъй, тъй... Хубаво нещо са приказките! Сега, обаче, някой да ми обясни как Снежанка, дето уж е женена за принца и си живее с него прещастливо, се озовава изведнъж (я изведнъж, я –не!) в дълбоката финландска провинция Лапландия, където заработва като личен асистент на дяда ви Мраза, кърпи му чорапите и му пере пелерината? ... Логично изниква въпросът: ”За пари ли? За много ли?”...Джуджетата пък са едни малки човечета, които работят в производството. Но макар и малки, те вече знаят: „Няма малък, няма среден – всичко е бизнес!”, нищо, че някои твърдят, че „размерът няма значение”. Абе джуджанска му работа... в крайна сметка и малките си имат „малки тайни” и „мръсни истории”, особено когато въпросът опре до „чиста водка”, но това е една друга история...Най-важното е, че с или без Кока Кола, „Празниците идват, Коледа е тука”, „Най-доброто предстои”, трапезата е „на една ръка разстояние”, а по нея съвсем скоро ще накацат крилца и кълки „добре очистени от Лудогорско пиле”... Така че, грабвайте по един „Еспомизан” и както се казва, засупете глада! Е, разбира се, няма гаранция, че простатата няма да ви алармира в сюблимния момент, но дали това е най-важното? И ако след Коледния гуляй някой шегаджия насочи пръст към вас с репликата :”Той е дебеееел”, можете лукаво да му намигнете изпод вежди и тайнствено да прошепнете:”Шшшшшшшш!.... ШВЕПС!”

вторник, 16 ноември 2010 г.

Метафора. Metaphor


                                                       
На този човек - пожар му е на главата... защото паричките му излетели след една червена фуста.... А той - обкръжен от черни мисли, се чуди как да убие времето до заплата....