неделя, 28 март 2010 г.

За панелките - с любоФ!

За панелките... С ЛЮБОВ!

Кой каза, че панелките били недъгавата рожба на родното строителство?! Кой е този архитектурен инвалид, самозван разбирач, деградирал мозък, дето сигурно цял живот е водил безполезно съществуване в някой маломерен монолит с ТЕЦ, телефон и СОД?
Ами че панелката, мой човек, в историята на строителството, е своего рода черешката на тортата, върхът на сладоледа, шапчицата на Червената шапчица, папионката на Георги Лозанов, пищовът на Митьо Пищова и мустакът на Милко Калайджиев, при това всичките взети заедно... и изобщо панелното строителство е висша форма на междуличностната адаптация, верен индикатор на социалния статус на обитателите си и мощен отпор срещу изначалната екзистенциална самота на индивида в обществото, ще знайш!
Заспорили ми разните ми там псевдоразбирачи, че панелката била лишена от естетика със своите самоцелни кръпки и цветни петна по етажите... Абе ей, хора, не спорете, като не разбирате нещата! Самоцелни били кръпките, липсвала била естетика! Тук, драги, голата естетика не минава, тук урбанизираната красотата е впрегната в полза на социалната единица, сиреч човешкия индивид! Тук, ако щете, тази ваша липса на естетика е много по-полезна на обществото от бароковите ангели по стените на Нотр Дам дьо Пари! Защото докато ангелите съвсем безполезно си висят по стените и събират гаргите, нашите цветни изолации дават на индивида безценна информация за обитателите на жилището. Ето на, миналия месец Петров от долния вход си сложи термоизолация на спалнята – факт, в който няма нищо лошо! Само че Петров така и не пребоядиса фасадата на стената, нито подмени дограмата на прозорците.. абе един вид половинчата работа! И какъв извод може да си направи случайния наблюдател? Ами много просто – у Петрови са изпаднали малко повече пари накуп един вид, но еднократно и недостатъчно за цялостен ремонт. Докато като погледнеш Симеонови от петия етаж – там явно дириджето е съвсем различно, защото и дограмата смениха, и целия апартамент изолираха, и боядисаха в един такъв пастелно розов нюанс, че съвсем ти става ясно, че им е розово положението... и всеки месец все по нещичко донапасват, донаправят... Та така и слепият ще види, че там явно нов доходоносен източник на доходи се е появил... пък и Симеонова заглади косъм, ново кожено палто си купи, сибирска лисица - лимитид едишън, ще знаеш!
Та ей по този  начин човек като вдигне взор към фасадата на една кооперация, веднага му става ясно кой с какъв доход разполага. И не мога да разбера какво толкова на някои хора им боде очите тази фасадна социология, какво неевропейско намират в нея, като братята финландци от време оно така си боядисват домовете, че всеки да знае:
Червена фасада – бедна къща, Бяла фасада- среден доход, Жълта фасада – хич и не припарвай! Без специална покана няма да влезеш, пък ако ще да се повредиш от напъни.
Ама онези ми ти финландци – студен народ, праволинеен – като са казали червено, бяло, жълто – значи червено, бяло, жълто и толкоз! А нашенецът, нали е изобретателна натура, хем цвета сам ще си избере, хем ще притури на терасата една саксия с мушкато или каскадно сакъзче... някои по-практични люде даже домат ще си насадят на терасата, с колче ще го изправят! Мани ги ти ония северняци! Финландия ли?!
Ама като говорим за социален статус, не бива да прескачаме социалния живот на панелния обитател! Защото както споменах по-рано, нищо не може да социализира човешкия индивид със себеподобните му по-добре от панелния дом! Та там скуката и самотата са чужди и далечни понятия, ще знаеш!
Ето на: прибира се човек вкъщи, залепя се до тръбите на парното в кухнята и таман да се унесе в сладка дрямка и изведнъж до сетивата му достига коварен аромат на попска яхния с лук... Върти се човека в полудрямката си, слюнкоотделя досущ като кучето на Павлов при светната лампа, но миризмата си стои и човърка сетивата му като безмилостен инструмент на Великата инквизиция... И какво му остава на бедния човечец, освен да долепи ухо до тръбата на парното и да открие източника на досадния аромат. И о, чудо?! Тръбата на парното, освен проводник на коварни миризми, се оказва чудесен заместител на телефонната слушалка (бедний, бедний Александър Бел... кому беше нужен твоя телефон!). И след минута всичко ти става ясно:
Източникът на аромата натрапник се нахожда два етажа по-надолу, среден апартамент – Иванова! Работата е ясна! Уж случайно ще намине човекът у Иванова за щипка сол примерно, ще метне небрежен комплимент колко хубаво ухае попската яхния, пък Иванова е интелигентна жена,  щедра... ще го покани на вечеря ... и работата е опечена!
Речено-сторено! Ето го нашия човек – настанен е на масата у Иванова, блажено сърба яхнията и обсъжда със стопанката 7 643 епизод на „Дързост и красота” и внезапно породилата се любов между Брук и доведения син на чичото на шурей й по майчина линия. И тъкмо когато се оказва, че въпросният доведен син на чичото на шурей й по майчина линия всъщност й е природен брат от предходен брак на баща й с втората зълва на бившия й мъж, когато внезапен вик прорязва тишината: „Гоооллллл!”
Опаааа... Ушевадно викът принадлежи на младия Симеонов от последния етаж – отявлен хаймана и запалянко, любител на 100-процентовия адреналин... и най-вече Локо Мездра! Мдаммм... Какво са четири етажа пред радостта на човешкия дух!? За човешкото щастие прегради (и фасади) няма открити! Явно Локото пак са обърнали мача! А това означава само една: довечера няма да се спи, защото една радост не е истинска радост, ако не я споделиш с .. целия вход! Но не си мислете, че младият Симеонов ще тръгне от етаж на етаж, от врата на врата и ще събира съмишленици... нищо подобно... Напротив! Никак даже няма да е необходимо човек да напуска топлата постеля на леглото си, за да бъде съпричастен с импровизирания Пайнер концерт, който предстои да се разрази на последния етаж! Незнайният гений, създал панелния комплекс, е помислил за всичко!
Лежиш си в леглото, затваряш очи, добронамерен съсед ти помага да забравиш битовизмите на делника и те изпраща в дебрите на фолк клуб „Планета”, където знойна брюнетка ти шепне на ушенце фанатично, че трябва да се пазиш от приятелки... миловидна блондинка те облъчва с обвинения, че си й причинил сърдечна аритмия, нарушил си обмена на веществата й (дамата рязко престанала да се храни), предизвикал си едва ли не природен катаклизъм... ама тя нямало да се спре (не става ясно какво да спре)... И тогава сърцето ти, разкъсано от обвиненията на блондинката, самотно и отчаяно, събира цялата своя екзистенциална мъка в потенциала на гласните си струни и проплаква самотно в нощта: „ Юбрееее,!”...
... И , о, чудо! Десетки гласове от вси страни, стени и тръби (на парното-бел.ред.) съпричастно отвръщат на твоя зов ”Юбреееее, Пешо! Наздравееее!”...


Няма коментари:

Публикуване на коментар