Той винаги стои на кея, пуши лула и посреща корабите в залеза на затъмнения град... И така години наред... Всички в града му се чудят защо го прави. За него се разказват какви ли не истории и всичките неверни... Но той винаги е там. На кея. Сам. Дълбоко в себе си знае, че някой ден един кораб ще му върне забравен полъх от парфюм, познат смях, космичен шум...
А корабът е вече на път...
Няма коментари:
Публикуване на коментар