сряда, 30 октомври 2013 г.

Почти като шкембе чорба, но с гъби!

Почти като шкембе чорба, но с гъби! С млечице и масълце! Чудесно си подхожда с класическите подправки за шкембе - лют пипер, счукан чесън с оцет и черен пипер! Ако е много подлютена - да се гаси с пенлива бира 

сряда, 23 октомври 2013 г.

За любовта възрастта е без значение. Love knows no age.

Не е важно на колко години си, а на колко се чувстваш!
It doesn't matter how old you are... what is important is how old you feel like.

вторник, 22 октомври 2013 г.

Крем супа от праз



Бърза, лесна  и много вкусна есенна крем супа! Ако добавите повечко черен пипер, а защо не и люто чушле - гарантиран лек срещу настинка и грип! Върви еднакво добре с червено винце или мека ракия в студената влажна есенна вечер.
Сега й е времето!

събота, 19 октомври 2013 г.

Момичето, което говореше езика на совите



 Всички я мислеха за няма, защото никога не продумваше ни дума, когато беше сред хора. Само им се усмихваше с очи и мълчеше. Обичаше да ходи самичка на хълма на совите. Там с часове разговаряше с тях за хиляди неща. Тя знаеше езика им. Совите бяха мъдри и добри птици. От тях момичето бе научило, че няма смисъл да говори празни думи. За това винаги мълчеше сред хората...

неделя, 13 октомври 2013 г.

Петното на Роршах

Младият Херман много обичал в петъчната вечер да си поръчва коктейл „Мастило“ (синьо кюрасо и сок от боровинки) в Ловния бар зад Кметството. Честичко го виждали да седи приведен над бара и да пише дълги любовни писма на своята Олга, а барманът ритмично доливал синя напитка в чашата му. Херман така се замайвал от любовните мисли и сладката напитка, че редовно разливал чашата върху бялата си риза, а синята течност извайвала чудни петна върху копринената тъкан.Това му се случвало толкова често, че всички посетители в бара започнали да го наричат Херман Петното. Даже честичко говорили зад гърба му – „Влюбен е като морков! Даже не е разбрал, че пак се е накапал като бебе!“ На Херман никак не му били приятни тези коментари и в една дъждовена пролетна вечер, когато за пореден път чул да се шегуват с петната по ризата му, внезапно извадил от джоба на сакото си старо огледало, набутал го под носа на шегаджията и го запитал с тайнствен глас: „Я, кажи, сине майчин, на какво ти прилича това петно,а?! Пък аз ще ти разтълкувам какво се таи в дълбините на подлата ти душица!“. И видиш ли – изведнъж всички клиенти на бара наобиколили Херман и дружно започнали да гадаят: „Прилеп! Не, не... пепепруда! Каква пеперуда бе, кьорчо?! Ангел е това, не виждаш ли?“ А Херман на всекиго разтълкувал разкривал на уше тайнственото значение на мастилената му асоциация... И така се родила теорията за петното на Роршах!