Вечер той затваря очи и си представя как ще я
помоли да му стане жена... Мъничко се страхува... Ами ако тя размисли
нещо... ами ако не приеме... Този страх пълзи из сънищата му и не му
дава мира ден след ден, нощ след нощ.... А тя цяла тръпне в очакване... отброява срещите, дните, целувките... ами ако той не й предложи... ако размисли...
Утре той най-сетне ще се престраши да избере пръстена... дълго ще се
консултира с белокосия стар бижутери... а привечер, когато светлината
чезне зад хълма и светулки изпъстрят прозорчетата на града, тя най-сетне
ще отвърне "Да"....
Няма коментари:
Публикуване на коментар