Човекът, който водеше дъжда

Мъжът, който носеше дъжд. Забравил бил да полее нивите и прасковените градини. Забравил, защото се влюбил. Съвсем се разсеял. Само за нея мислил. Добре, че бил котаракът му Пашкул, та му напомнил тая сутрин. Сега Мъжът бърза да заведе дъжда до нивите и градините. Чак език е изплезил от бързане. Ще полее градините, праскови ще й набере. И пак ще бърза да се върне при нея. А тя вече чака и се взира в небето облачето да зърне...