Почти морска история...

Така й се е приходило на моренце... Липсва й морското безгрижие, което със замах измива делничния битовизъм и с лекота заличава грижните мисли... Липсва... но, уви, морето го няма... Няма ги чайките, солените игриви вълни, жълтия надуваем дюшек, пясъка в палатката, подивелите щурци, зелените коктейли... Има само един изгорял от лятото прашен град.... Но какво пък! Тя си измисля морето всеки ден за по час - на балкона, по бански, под плажния пъстър чадър... а радиото пее своите безгрижни мелодии, сякаш ей го къде е моренцето...