сутришно...

Очите ми хубави.... устата ми - червени... с вкус на мляко с какао....

Ето и малко снимки от нашата пъстра сергия

къде без любимите облечени шишенца!!!


пъстри бурканчета за кафе, чай, ароматни подправки или просто бележчици и скъпи спомени...



Малка бухалска залъгалка за бебе Тео






Калъфчета за телефон и любовни писма от филц и брошки-совички



С Невенчо сме страшна комбина по сергия :)

NAHD MADE DAY PLOVDIV 2011

Пиказка/ Fairy tale

Тримата братя и ламята... в инетрпретацията на Радичков настава една истинска суматоха, бой, инат, цъкане с език и други бъркотии... При мен историята се повтаря... братята са възглупави... родом са от село Главан... ламята им краде ябълката под носа 3 пъти... обаче НСБОП организира операция "Спаска" и насъсква по дирите й генно модифицираната овца Дори (да не се бърка с Доли), която всъщност е граничарско куче в овча кожа... ледът се пропуква, господа заседатели! Всички прилики с действителни лица, села и овце са случайни!
The Three Brothers and the Serpent…A real turmoil turns in Yordan Radichkov’s interpretation – fight, stubbornness, clicking with tongue and mess…The history’s repeating here… the brothers are goofy…they are from the village of Glavan…the Serpent stole their apple 3 times just under their noses…however the Chief Directorate "Combating Organised Crime" launches operation “Spaska” and sends the genetically modified sheep Dorry (not to be confused with Dolly) into the Serpent’s traces; Dorry is however a border warden dog in sheep’s skin… "The ice has broken, ladies and gentlemen of the jury!" Any coincidence with real individuals, villages and sheep is accidental.

Балатумът

Вече си имам нов новичък балатум в кухнята! Един такъв имитиращ паркет, лесен за почистване, още девствен един вид, ненадран, ненакъсан и ненацапан непоправимо от човешки и котешки индивиди… Решението да подменя стария протрит килим с балатум се роди в една топла есенна вечер, когато за пореден път установих, че всеки опит за почистването му е обречен безвъзвратно на провал, фабричният му цвят отдавна не може да се различи без лабораторен анализ, а дупките и петната върху него се появяват тайнствено по нощите досущ като мистериозните житни кръгове в полята на Оксфордшир. Да не говорим, че повечето килими имат странната способност да задържат вскякви неприятни миризми с години и всеки опит да бъдат изпрани само подсилва ефекта от „мокро куче” на „много мокри кучета и едно прасе”. Та така, запретнах аз ръкави и се захванах с операция „ Балатум”. За мой късмет, се оказа, че септември е месецът на балатума в една известна марка магазини за дома. От сайта на въпросния магазин, обаче, хич не ми стана ясно каква ми е изгодата да си закупя балатум в месеца на балатума, тъй като цените на въпросния артикул си бяха същите както и в месеца на тапетите, месеца на мокетите и месеца на фаянса... Сиреч в месеца на балатума промяна в цената няма! За да си изясня с какво е толкова специален балатумът през септември, та цял месец са му посветили, позвъних на посочените в сайта телефони и оттам се започна едно прехвърляне от човек на човек, от отдел на отдел и след около 10 мин.се оказа, че „колежката е в обедна очивка” / в 10 часа преди обяд!!!/ и „обадете се пак по-късно”. Бре! Такава голяма верига магазини, пък никой не може да ми посочи ни цена, ни промоционални условия, ни дявол! Мислено зачеркнах възможността да си закупя от тях балатум, пък и каквото и да е друго не бих си закупила от тия и реших да не се ровя повече, защото от опит знам, че подобни разследвания само хабят време и нерви и в крайна сметка абстракността на родните маркетолози произлиза от дупотопната некадърност на академичната мимикрия в образователната ни ситема и не е луд тоз, който яде баницата. Точка! В тази връзка, само ще се отклоня за секунда да ви попитам, знаете ли какво ще се случи, ако на въпроса на касиерките в известен супер-маркет дали сте доволни от пазаруването при тях отговорите отрицателно? Ами нищо няма да се случи! Това мнимо проучване на удовлетворението на клиентите е имитация на реалното такова, създава илюзорни статистики и в главата на някой некадърен маркетинг експерт, за което въпросният получава заплата. А кашкавалът е с пари... Връщам се на темата за балатума. Та продължавам аз да ровя в интернет и попадам на друга известна марка магазини, която се е постарала да качи в сайта си подробна информация за всякакви винилни настилки, дебелини, ширини, десени и най-важното – цени! Евала! Награбвам един брой майка за съпорт, мятаме се в зелената светкавица и отпрашваме към въпросния магазин. Тук е мястото да вметна, че във времето, по което се развива операция „Балтум”, половинката е в командировка и тъне в невидение, тъй като замяната на килима е замислена като един вид изненада и се пази в дълбока тайна. Та с майчето скокваме в избрания магазин и след кратко оглеждане на десени (мрамор, дърво, нещо странно на петна, дюс), малък спор за цвета на бъдещия кухненски под и в крайна сметка „който плаща – той поръчва музиката”, напускаме търговския обект щастливи и понесли на ръце лелеения балтум – цели 7 квадрата и малко! До тук операцията върви успешно. Само че броени часове, след като се сдобихме с така желания балатум, един брой майка е натоварен на автобуса за Стара Загора, а балатумът, грижливо завит на руло, подпира едната стена в коридора и провокира жълтото (това е кодовото наименование на малкия космат хищник Мъркан котарашки) да го събори на всяка цена! Успя, диването му с диване! Но да не се откланям по посока котки, бели и последствия, че там мога цял ферман да напиша... А знаете ли какво ви е необходимо за монтирането на нов балатум върху стар кухненски под? Ами много просто: приятели – по възможност 2 бр., препоръчително от мъжки пол, по якички такова, че хладилникът и пералнята си тежат на мястото дори и празни. Освен това им осигурете малко бира и пуканки и на вяка цена отстранете котката поне за час! Воала! Събирам значи аз моята скромна бригада след работа у дома, като усърдно извеждам бирата и пуканките на преден план, зад който умело подмятам идеята за монтажа на балатума. И дето има една приказка – приятел в нужда се познава и сговорна дружина – планина повдига, камо ли пералня и хладилник! За няма и половин час мебелите бяха препозиционирани така, че да не пречат, котката бе изолирана в отделна стая без надзор (Please – don’t try this at home! It may be dangerous! – както гласеше една реклама по MTV), a старият килим, барабар със все петна, дупки и миризми зловонни, прелетя до най-близкия контейнер. А под него – мама мия – мръсотия! И сред мръсотията – отдавна изгубени находки: стотинки, ключ един брой, който не става на нито една врата, визитна картичка на обущар и още 2-3 дребнички нещица, няколко кила прахоляк и мумифицирани трупове на насекомни индивиди, известни в науката с наименованието Blattella germanica. Честно казано изчистването на натрупаната мизерия отне повече време от монтажа на балатумчето, ама какво да се прави... През това време жълтото не спря да мяучи и да вие жално, да драпа по вратата и да ломи безнаказано каквото успее да докопа (последното се установи по-късно). След като пода лъсна оголен и чист, започнахме да го застиламе с новата му кожа. Предварително нарязахме балатума на 3 големи парчета, понеже релефът на пода го изискваше и се захванахме да ги въртим и застъпваме, докато не се покри и последното голо местенце. Абе след монтажа лъснаха няколко кусура, ама първо на първо – перфекционистите не жиеят в хармония с околония свят и прилежащия му под, и второ на второ – за дебютанти се справихме повече от добре! Последва шумна наздравица и унищожаване на няколко бири, 2 пакета чипс и една огромна купа с пуканки... През това време жълтото обстойно обдуши балатума, повъргаля се наволя на чистичко, опита се да навре една костилка от маслина под новата настилка и накрая се пльосна в средата, нави се на кълбо и замърка блаженно... Явно и то се радваше на новата придобивка! Малко по-късно същата вечер, когато френдовете си отидоха по домовете, а нощта се спускаше все по ниско над заспалия квартал и с лек полъх гасеше светлинките в прозорците, аз се посадих до жълтоухото в средата на новия си под и с умиление съзерцавах щампираните дървени паркетчета по повърхостта му. През това време един циганин изникна от завоя на тихата улица, завъртя се около контейнера за боклук под прозореца и отнесе на рамо останките от стария килим в неизвестна посока. След миг изгърбената му фигура потъна в тъмнината на топлата есенна вечер и повече никой не го видя. ....................................................................................... * В случай, че някога попаднете в „Стани богат” и стигнете до въпрос за 5 000 лв: Родината на балатума е Англия. Таткото на балтума се нарича Фредерик Волтън и в далечната 1855 патентова най-модната за времето си подова настилка, след което си отваря фабрика в покрайнините на Лондон и натрува цяло състояние, което профуква по жени, алкохол и трюфели. По същото време един французин открива, че най-доброто средство за откриване на трюфели се нарича диво прасе. Но това е една друга история....

шантаво...

на лов за влюбени лисици

обедна почивка/ Lunchtime