Всички я мислеха за няма, защото никога не продумваше ни дума, когато беше сред хора. Само им се усмихваше с очи и мълчеше. Обичаше да ходи самичка на хълма на совите. Там с часове разговаряше с тях за хиляди неща. Тя знаеше езика им. Совите бяха мъдри и добри птици. От тях момичето бе научило, че няма смисъл да говори празни думи. За това винаги мълчеше сред хората...
Няма коментари:
Публикуване на коментар