Тази седмица Нинджата ще се превърне в свободен велинградски дворен котарак... Вече няма да се ежи на гълъбите под прозореца, да дебне вратата да се отвори, за да избяга навън... да обгрижва любовно ръкава на зеления ми пуловер... да скучае самотно по цял ден... да краде баничка от печката... да ме буди в 5 сутринта "да си играем"... вече ще е пълноценен, истински и див (какъвто не е преставал да бъде)...  толкова много го обичам...